Идеите на Лесиг и проектът Creative Commons

Както можем да се уверим от „Казусът читанка“ в България, на дневен ред изниква големият проблем с авторското право в новото, цифрово и дигитализирано общество на 21 век. Неприятности като тези със сайта на електронната библиотека, разбира се, не съществуват единствено в нашата страна. Подобни примери могат да се намерят от различни събития от целия свят.

В тази връзка са идеите на американския учен и юрист Лари Лесиг. Според него системата за авторското право е безнадеждно неподходяща за 21 век и се нуждае от сериозна реформа. Заедно със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), той се застъпва за една нова международна архитектура на авторското право в цифровата епоха.

Именно с цел Лесиг създава Creative Commons (в буквален превод на български език „Съзидателно Споделяне“). Криейтив Комънс представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Тази инициатива на Лесиг е създадена през 2001 година като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право. Чрез тези договори, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с издаването на своето произведение да оповести, че дава на публиката по-широки права за ползване на творбата от тези, които им предоставят авторското право.

Ако в основата на повечето закони за авторското право (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) стои определението „всички права са запазени“, то особеното за договорите на Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така всички разновидности на договорите дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели (макар и понякога да се позволява свободното комерсиално използване).

Преди договорите са се създавали според правната система на САЩ и по тази причина не винаги са били приложими в други държави. Поради тази причина те са били преведени и адаптирани и за други, различни от американската, правни системи. Криейтив Комънс има проекти вече в около 80 страни, една от които е и България. На авторите ни се препоръчва използването на българската версия на договорите, тъй като те са съобразени със задължителните норми на българското право. Освен това те дават възможност на автора да предостави на публиката точно определени права и изрично определят съдилищата на страната за компетентни органи при разрешаването на спорове, свързани с използването на произведението.

Дали обаче са реалистични възгледите на Лесиг за реформа в авторското право и за отворена култура (проектът Криейтив Комънс)? Едно просто поглеждане в интернет пространството може да ни представи много примери за поддръжници на идеите на американеца. Един от тях е Абдем Ахмед Латиф, който е програмен мениджър за интелектуална собственост и технологии в Международния център за търговия и устойчиво развитие.(http://www.ip-watch.org/weblog/2010/11/12/global-copyright-reform-a-view-from-the-south-in-response-to-lessig/) В статията си той дава коментар за идеята на Лесиг за реформа в авторското право и подкрепя неговото становище.

Моето мнение също съвпада с това на Лесиг и Латиф. Вследствие на новите технологии на 21 век, и по-специално на интернет и новите медии, е невъзможно системата за авторско право да продължи да функционира по същия начин, по който го е правела досега. Нейната реформа е неизбежна. Дори по исторически път може да се види (така да се каже) доказателство за такъв тип промяна. В историята на света може да се проследят трансформациите в цивилизациите и обществата, настъпили след всяко по-важно откритие или изменение на съществуващия всекидневен ред, изискващи нова уредба на живота. Например, откритието на колелото обуславя колосалната промяна във формата на придвижване на хората и транспорта като цяло в античността; след направата на парната машина (хилядолетия след откриването на колелото) настъпват нови промени, отразили се не само в областта на транспорта, но и на търговията и комуникацията (те не само се масовизират, но и времето им за изпълнение се съкращава значително). Друг от многото примери е откритието на барута, както и на всяко следващо, по-модерно от предишните, оръжие, което носи уникални промени и възможности в начина на водене на една битка (съответно и доста големи предимства за някои народи).

Това са примери, стремящи се да покажат, че след каквато и да била по-сериозна промяна в живота на хората, тя винаги е водела до допълнителни по-цялостни и по-всеобхватни изменения. Така, след навлизането в 21 век на новите медии и технологии в бита на хората, става неизбежна промяната навсякъде и във всичко. А това значи и реформа в системата за авторското право.

Казусът Читанка

Драги читатели, нека ви запозная с любопитния случай на „казуса Читанка“, предизвикал доста напрежение между много българи от страната и чужбина от една страна и служители на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) от друга. За незапознатите с проблема ще направя кратко негово обобщение, както и за страстите, породени от него през изминалото лятото.

Интернет страницата www.chitanka.info предлага на своите потребители огромно изобилие от книги, стихотворения, разкази, речници, учебници и други произведения в електронен формат. Уеб страницата се оказа изключително полезна за много хора и за кратко време посетители й нарастнаха главоломно. Причината за това не е никак очудваща или сложна - сайтът всъщност представлява един каталог (или по друг начин казано - електронна библиотека), чрез който много лесно всеки би могъл да намери и свали нужната му творба, при това напълно безплатно.

Учениците са едни от тези, за които сайтът се оказва много полезен. В него те могат да открият всяко произведение, което им е нужно за часовете по литература в училище, при това доста бързо и лесно. Българите, които живеят в чужбина, също се възползват от услугите на електронната библиотека, снабдявайки се с текстовете на творбите, които искат да прочетат, а не могат да намерят в съответната държава на български език.

Друг интересен факт е, че електронната библиотека предлага доста голямо количество от книги, превърнали се в така наречени бестселъри като „Властелинът на пръстените“, Хари Потър“, „Шифърът на Леонардо“, „Шестото клеймо“ и други. При нежелание на хората да си закупят съответната творба, те биха могли абсолютно безплатно да си я свалят от сайта и да я четат в електронен формат. И въпреки неудобството и вредата, която носи четенето на каквото и да било на компютърен екран, много хора избират този вариант на четене.

Интерес поражда и факта, че в сайта се появяват и преводи на български език на много книги, които тепърва излизат в чужбина на английски (или на някакъв друг чужд език), а официалната дата за излизането им на български все още не е дошла. Това, разбира се, е много хубаво за обикновения читател, но в същото време е и един от фактите, които ни водят към главния проблем от това лято, а именно - въпреки че уеб страницата е активна от няколко години вече, в началото на месец юни, началникът на ГДБОП Явор Колев излезе със заявлението, че сайтът е нелегална и трябва да бъде спрян. Доводът на господин Колев е, че тъй като собствениците на електронната библиотека предоставят на посетителите на сайта напълно безплатно възможността да свалят на личните си компютри „трудът“ на съответните автори, те нарушават закона за авторското право (http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401, като съответно акцентът пада върху член 24 от закона).

В резултат на дейносттна на ГДБОП се стигна до спирането на активна дейност на сайта. Сървърът на електронната библиотека беше иззет и сайтът беше спрян от 21.06.2010г. до 02.07.2010г. Вследствие на това, в интернет пространството веднага се появиха множество от коментари, защитаващи или упрекващи действията на служителите на ГДБОП. Въпреки че беше иззет сървъра, съдържащ базата данни на сайта, се появи и друг начин, чрез който хората можеха да свалят и четат желаните от тях неща. Така наречената „текуща статична версия“ беше качена като торент в друг сайт (http://thepiratebay.org/), с възможност да бъде сваляна за домашна употреба. Според собствениците на електронната библиотека на „читанка“, срещу тях са били предявени несправедливи обвинения и отказаха да признаят, че имат каквато и да е вина, или че нарушават определен закон.

В крайна сметка след по-малко от две седмици (дни, изпълнени с много напрежение, негативни емоции, заплахи и обвинения) ситуацията около „казуса Читанка“ се нормализира, в резултат на което достъпът до сайта беше възстановен. Но има ли наистина нарушение на закона за авторското право и извършили ли са престъпление собствениците на сайта? Според мен целият проблем идва в резултат на неясноти, свързани с член 24 на закона. Така че, в следствие на новите модерни технологии, той изисква да бъде променен и допълнен. От една страна е вярно, че се накърняват по някакъв начин правата на авторите (техните произведенията се разпространяват и четат, без те да получат каквото и да било за това), но от друга страна тези, които разпространяват творбите не получават никакви облаги за себе си, тоест не извършват никаква дейност, свързана с търговска цел.

Въпреки че сайтът е несъмнено доста полезен за обикновения читател (в това число трябва да включа и себе си, защото самият аз не един път съм използвал електронната библиотека), аз съм на мнение, че акция „Читанка“ имаше своето право. Разбира се, че сайтът е полезен за хората, но в същото време той е враг на авторите (докато за неговите посетители той просто няма как да има негативно влияние).

В резултат на всичко казано доук, най-адекватното и вярно решение за „казуса Читанка“ е да се въведе определена такса за използването на сайта, но не за всичко, което „предлага“. Най-правилно би било да се остави свободния достъп до произведенията, за които не действа вече закона за авторското право, както и за осиротелите прозведения. От друга страна, наистина адекватно би било да се въведе някаква такса за свалянето на една творба, която наскоро е излязла на пазара, и върху която все още важи законът за авторското право. По този начин авторът не би останал ощетен, а за читателя не би било пагубно да отдели една малка сума за желаното от него произведение; също така би бил сигурен, че не нарушава по никакъв начин закона.

И все пак, драги читатели, не се ли крие точно в това, може би, бъдещето на книгите – създаването на множество такива електронни библиотека, предлагащи бърз и лесен достъп до желаната от нас творба? Или хилядолетната традиция на писмеността, обвързана с хартията ще продължи ?

The meaning of Serendipity

Serendipity is when someone finds something that he wasn’t expecting to find. The word has been voted as one of the ten English words that are hardest to translate. However, due to its sociological use, the word has been exported into many languages. In the simplest of words, it means a “happy accident” or a “pleasant surprise”.

* In French - Sèrendipitè.   * In Spanish - Serendipia.   * In Deutsch - Serendipität.

Clay Shirky - How social media can make history

Новите медии

Видеото, представено от известния ни вече сайт - www.ted.com - показва една публична изява на американския писател и специалист по интернет технологиите Клей Шърки. Като чест гост-лектор по въпроси, свързани с влиянието на социалните мрежи и интернет технологиите (и интернет изобщо) върху хората, тази негова изява отново е обвързана с тях.

Въпросното видео представя идеята на Шърки за трансформацията на медиите в нашето време и революционната промяна, която тя носи. Неслучайно, за да потвърди своята теория, той дава на слушателите си няколко истории, които на практика са доказателства за тази теория. Мога да кажа, че Шърки е градирал в определен ред своите примери, който да засили въздействието, породено от тях. Също така, този ред е така устроен, че в крайна сметка да представи един завършен кръг, в центъра на който стоят медиите.

На първо място лекторът представя ролята на медиите в по време на избори в САЩ по начин, по който те биха могли да помогнат на хората и да ги предпазят от определени опасности. Едно от притесненията на американците е във връзка с тяхната лична свобода на избор и неприкосновеността им, а по-точно - възможността от прилагане на натиск върху техния личен избор. В отговор на това възниква идеята самите избирателни секции да могат да бъдат документирани от хората (например с мобилни телефони или камери) и след това, направените видеа или снимки, да бъдат качвани на определено място в интернет. По този начин гласоподавателите сами могат да се грижат за опазването на своите права и сигурност. Неслучайно Шърки определя самия процес като „гражданско наблюдение“.

Следващата история, която лекторът представя, е за еволюцията на медиите през последните няколко века, като извежда на преден план един доста интересен извод. Докато до 20 век в медииното пространство приотитет имат телефонът (с неговия единичен модел на предаване на информация „от един до един“), радиото, телевизията, вестниците и списанията (съответно с груповия модел „от един до много“), сега вече сме свидетели на една революция в света на медиите, осъществена от появата и разрастването на интернета с неговия модел „от много до много“. Революция, която е безпрецедентна в човешката история, в комуникационните отношения между хората.

В третата си история Шърки представя използването на интернет и социалните мрежи за предаване на информация между хората в реално време. По този начин обществото много по-лесно може да се информира за определен проблем, който ги вълнува (в този случай - земетресението в Китай), отколкото ако се чакат единствено на вестниците и новините по телевизията, да речем. Интересното в случая със земетресението в Китай е, че правителството не е успяло да ограничи действията на граждани в интернет (стигнали, освен до разпространяването на информация и снимки за земетресението и създаването на благотворителни кампании за постралите, и до сериозни граждански протести) с обичайните средства и било принудено да забрани използването на Twitter за цялата страна. Този факт от своя страна е само малък пример за това доколко влиятелна може да стане група от хора и каква власт може да придобие, само с помощта на интернет или определена социална мрежа.

Като последна история и пример за влиянието на новите медии върху хората, лекторът ни припомня, че дори американският президент използва интернет пространството за свои цели. Тук се затваря и кръгът, очертан от Шърки, в центъра, на който стоят медиите - интернет пространството се използва от абсолютно всички хора и е навлязло в живота на всеки един от нас - от гласоподаватели до управляващи.

Важното в случая с правителството на САЩ е, че нито Обама, нито някой от екипа му не се опитва да ограничи свободата на словото на хората и не се опитва да премахне неблагоприятните за тях изказвания от интернет. Те са извлекли вече своята полза от интернет - събрали са на едно място всички поддръжници на президента и най-важното - не се опитват да ги контролират. А това ни води и към един от основните въпроси, свързани с появата на новите медии - как всеки от нас да се възползва по най-добрия начин от тях?