Както можем да се уверим от „Казусът читанка“ в България, на дневен ред изниква големият проблем с авторското право в новото, цифрово и дигитализирано общество на 21 век. Неприятности като тези със сайта на електронната библиотека, разбира се, не съществуват единствено в нашата страна. Подобни примери могат да се намерят от различни събития от целия свят.
В тази връзка са идеите на американския учен и юрист Лари Лесиг. Според него системата за авторското право е безнадеждно неподходяща за 21 век и се нуждае от сериозна реформа. Заедно със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), той се застъпва за една нова международна архитектура на авторското право в цифровата епоха.
Именно с цел Лесиг създава Creative Commons (в буквален превод на български език „Съзидателно Споделяне“). Криейтив Комънс представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Тази инициатива на Лесиг е създадена през 2001 година като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право. Чрез тези договори, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с издаването на своето произведение да оповести, че дава на публиката по-широки права за ползване на творбата от тези, които им предоставят авторското право.
Ако в основата на повечето закони за авторското право (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE) стои определението „всички права са запазени“, то особеното за договорите на Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така всички разновидности на договорите дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели (макар и понякога да се позволява свободното комерсиално използване).
Преди договорите са се създавали според правната система на САЩ и по тази причина не винаги са били приложими в други държави. Поради тази причина те са били преведени и адаптирани и за други, различни от американската, правни системи. Криейтив Комънс има проекти вече в около 80 страни, една от които е и България. На авторите ни се препоръчва използването на българската версия на договорите, тъй като те са съобразени със задължителните норми на българското право. Освен това те дават възможност на автора да предостави на публиката точно определени права и изрично определят съдилищата на страната за компетентни органи при разрешаването на спорове, свързани с използването на произведението.
Дали обаче са реалистични възгледите на Лесиг за реформа в авторското право и за отворена култура (проектът Криейтив Комънс)? Едно просто поглеждане в интернет пространството може да ни представи много примери за поддръжници на идеите на американеца. Един от тях е Абдем Ахмед Латиф, който е програмен мениджър за интелектуална собственост и технологии в Международния център за търговия и устойчиво развитие.(http://www.ip-watch.org/weblog/2010/11/12/global-copyright-reform-a-view-from-the-south-in-response-to-lessig/) В статията си той дава коментар за идеята на Лесиг за реформа в авторското право и подкрепя неговото становище.
Моето мнение също съвпада с това на Лесиг и Латиф. Вследствие на новите технологии на 21 век, и по-специално на интернет и новите медии, е невъзможно системата за авторско право да продължи да функционира по същия начин, по който го е правела досега. Нейната реформа е неизбежна. Дори по исторически път може да се види (така да се каже) доказателство за такъв тип промяна. В историята на света може да се проследят трансформациите в цивилизациите и обществата, настъпили след всяко по-важно откритие или изменение на съществуващия всекидневен ред, изискващи нова уредба на живота. Например, откритието на колелото обуславя колосалната промяна във формата на придвижване на хората и транспорта като цяло в античността; след направата на парната машина (хилядолетия след откриването на колелото) настъпват нови промени, отразили се не само в областта на транспорта, но и на търговията и комуникацията (те не само се масовизират, но и времето им за изпълнение се съкращава значително). Друг от многото примери е откритието на барута, както и на всяко следващо, по-модерно от предишните, оръжие, което носи уникални промени и възможности в начина на водене на една битка (съответно и доста големи предимства за някои народи).
Това са примери, стремящи се да покажат, че след каквато и да била по-сериозна промяна в живота на хората, тя винаги е водела до допълнителни по-цялостни и по-всеобхватни изменения. Така, след навлизането в 21 век на новите медии и технологии в бита на хората, става неизбежна промяната навсякъде и във всичко. А това значи и реформа в системата за авторското право.
Няма коментари:
Публикуване на коментар